Бъбрекът е един от жизненоважните органи у човека. От тяхната нормална функция зависи не само здравето, но и живота на пациента. Това значение определя диагностиката и лечението.

В ежедневната практика най-често се срещат камъните в бъбреците – нефролитиаза, и/или възпалението на бъбреците – пиелит/само на легенчето/ или пиелонефрит/на „целия“ бъбрек/.

Бъбрекът изисква задълбочена и цялостна диагностика, старателно лечение с определена цел, проследяване на лечебния ефект и профилактика за неговото запазване.

Например:

  • Диагностика при камъни в бъбреците – общо изследване на урина, урокултура, ехография, обзорна обикновена рентгенография, венозна урография. Тези изследвания определят цялостното състояние на бъбреците/вродени промени, причини за образуване на камъни, други данни/, определят подхода към лечението – спешен или планов, определят метода на лечението/операция, разбиване на машина, ендоскопско изваждане, водолечение/, предсказват очаквания изход от лечението, служат са проследяване и наблюдение на лечението и са основа за сравнение на друг етап от лечението, както и в бъдеще за пациента. Задълбочената диагноза мотивира пациента и задължава лекаря, да постигнат лечебната цел за камъните в бъбреците. Тази цел е ехография и рентгенография без камъни. След постигане на тази цел, и лекарят, и пациентът са наясно, дали се обръзуват нови камъни или не в бъдещето на пациента. Ако тази цел не е поставена и постигната, то остатъчните от лечението фрагменти са основа за скорошно образуване на нови камъни. Те не са новопроизведени от бъбреците, а по-скоро новооформени на основата на остатъчен фрагмент. Ако се подозира често образуване на нови камъни, тогава диагностиката се задълбочава.
  • За инфекцията на бъбреците – ясна предлечебна диагноза на причинителя на инфекцията, адекватно лечение, следлечебно наблюдение за период от няколко последователни месеца с изследване на урина и съвети за профилактика. След такъв подход може да се направи заключение за здравето на пациента и успеха на лечението. В практиката, при не спазване на такъв подход, пациентите се явяват, според тях, с хронична инфекция. Ето защо в моята практика цел на това лечение е, постигане на траен лечебен ефект с доказване на неговата продължителност. Този подход задължава и двете страни да положат своите задължения и отговорности към диагнозата. Подобен проблем срещам особено често при жени, които приемат, че имат хроничен цистит, за който нямат доказателство чрез проведени контролни изследвания. Важно е да се знае и вземе пред вид , че отшумяването на симптомите не отговаря на постигнато лечение.
  • За тумора на бъбрека – открива се случайно, на ехографски преглед или на скенер, проведени по някакъв друг диагностичен повод. Това стресира пациента във всеки от тези случаи. Туморът на бъбрека е предимно злокачествен. Този тумор не се повлиява от лечение с лекарства или облъчване. Първи метод на лечение за злокачествен тумор на бъбрека е операция. Операцията може да бъде частична или с отстраняване на целия бъбрек – радикална нефректомия. В по-редки случаи се открива тумор на бъбрека, който произхожда от неговата „вътрешна“ част, която съдържа и отвежда отделената урина. Това са бъбречните чашки, легенчето и началото на пикочопровода – уретера. Този злокачествен тумор често се проявява с кръв в урината. В начален стадий на развитие не е особено видим на ехограф, за разлика от другия тумор на бъбрека, описан по-горе. Туморът на бъбречната кухина е от друг тъканен вид – преходноклетъчен карцином. Тук също се извършва операция, като тя вече не е частична, а дори с по-голям обем – премахване на целия бъбрек и целия пикочопровод с малка част от пикочния мехур. Нарича се нефроуретеректомия. Практиката показва, че и двата злокачествени бъбречни тумори е трудно да бъдат предсказани, както и да бъдат рано диагностицирани. Лечебният ефект не винаги е с ясна прогноза, независимо от добре извършената хирургия.
  • За кистите на бъбреците – срещат се често. Имат вродена причина. Едните са „външни“ за бъбрека – кортикални кисти. Другите са „вътрешни“ – парапелвикални кисти. Кортикалните обикновено нямат симптоми, дори и при значително нарастване. Не могат да се „спукат “ сами, освен при тежка травма на корема. Могат да се превърнат в тумор на някакъв етап на развитие. Парапелвикалните е възможно, да имат симптоми, поради притискане на уретера или дразнене на бъбречните нерви в тази област. Диагностиката е: ехография, компютърен томограф/скенер/ с интравенозна контрастна урография и в края на изследването една рентгенография в изправено положение за диагностициране на бъбречна птоза – спадане на бъбрека. Това препоръчвам и организирам при такива случаи. Лечението на бъбречните кисти следва да бъде чрез лапароскопия – лапароскопска резекция/изрязване/ на самата киста от бъбрека. Пунктиране/източване на кистата с игла през кожата/ е метод, който няма траен ефект. Само малки кисти – до 3-4см – могат да се повлияят и при това с въвеждане на течност в тях за склерозиране/сбръчкване/ на стената, която произвежда течност. Ако стената на кистата не се изреже или не се „сбръчка“, то кистата нараства отново за кратко време.
  • За вродената хидронефроза и пластиката на бъбречното легенче – диагностицират се в детска или младежка възраст. Ако се открият в този период, препоръчително е, да се предприеме оперативно лечение – пиелопластика. Операцията е препоръчително да бъде минимално инвазивна – лапароскопска или лапароскопска с робот. Отворената операция продължава да се извършва, но е травматична за пациента поради техниката на разреза.
  • За нефроптозата – спадане на бъбрека. Причината е рязко намаляване на телесното тегло и отслабване на вътрешните тъкани, които придържат бъбрека. Бъбрекът е подвижен орган и се премества по време на дишане, след което застава в нормално положение. При отслабване на съседните тъкани той застава предимно в ниско, към таза, положение. Това води до тежест в поясната бласт и нарушено качество на живот. Понякога и уроинфекция. Цел на лечението е, бъбрекът да се запази в максимално високо положение, да се фиксира към стената на гърба. Може да се извърши лапароскопска нефропексия -/прикрепване, фиксиране/ на бъбрека. Преди взимане на решение се извършва скенер на коремни органи с венозно контрастиране, както и рентгенография в изправено положение по време на контрастирането. Друг метод е, поставянето на катетър в бъбрека през кожата на гърба – перкутанна нефростома. Тя остава 2-3 седмици и след махането й, бъбрекът остава в това положение. Лично аз не извършвам този метод в практиката си.